Чармейн Сахадео, жителка на Тринидад и Тобаго, претърпя 24 операции и прекара 60 часа в операционната зала, докато екип от американски специалисти внимателно отстраниха стотици тумори от лицето, главата и тялото ѝ. В продължение на десет седмици през 2023 г. тези процедури трансформираха външния ѝ вид по начини, които тя отдавна е смятала за невъзможни.
В продължение на десетилетия Сахадео търпяла жестокост, погледи и обидни думи от онези, които не разбирали състоянието ѝ. Покрита с болезнени образувания, тя често била подигравана и дори наричана „чудовище“. Днес, след операциите, животът ѝ започва да се променя.
Въпреки че медицинският ѝ път не е приключил, Сахадео бавно си възвръща увереността и самочувствието, които са ѝ липсвали толкова години. За първи път от десетилетия тя може да се погледне в огледалото без страх.
„Никога не съм осъзнавала, че съм толкова красива… толкова красива“, каза тя, а лицето ѝ грейна в сияйна усмивка.
Седнала в дома си в Чагуанас, със стиснати ръце, 44-годишната майка на две деца многократно благодари на Бог и на медицинския екип, който ѝ възвърна надеждата. „Небесни Отче, благодаря Ти, че облекчи болката ми“, каза тя.
Повече от 30 години Сахадео се бори с неврофиброматоза, генетично заболяване, което причинява растеж на тумори по цялото тяло. С течение на времето туморите се разпространяват по лицето, скалпа, крайниците, гърдите и гърба ѝ. Огромен 9-килограмов тумор на десния ѝ крак прави ходенето почти невъзможно, а тумори в носа, устата и очите ѝ заплашват дишането, зрението и способността ѝ да се храни.
Отчаяна и уплашена, Сахадео потърсила помощ навсякъде. След като местните лекари не успели да ѝ помогнат, тя се свързала с продуцентите на предаването „ Take My Tumour “ по TLC , които уредили пътуването ѝ до Лос Анджелис през април. Там д-р Райън Осбърн, водещ специалист по онкология на главата и шията, започнал лечението ѝ.
Тъй като туморите ѝ правеха невъзможно поставянето на хирургическа маска или достъпът до вените за обща анестезия, първата четиричасова операция беше извършена под местна анестезия, като Сахадео наблюдаваше как туморите бяха отстранени един по един. Това беше само началото – тя щяха да се подложат на още 23 операции, всички безплатни.
Тя се завърна у дома на 26 юни с обновено чувство на надежда. „Болката ми я няма“, каза тя гордо.
Но предизвикателствата остават. Домът ѝ е в лошо състояние – счупени прозорци, рушащи се шкафове и врати, повредени от термити – а месечната ѝ помощ за инвалидност от 2000 долара едва покрива наема, комуналните услуги и храната. Един от синовете ѝ, който получава минимална работна заплата, все още живее с нея.
Днес молитвите ѝ са за финансово облекчение. „Господи, поверявам тези бремена в Твоите ръце“, казва тя с надежда за по-светло бъдеще.
