Брижит Бардо никога не е крила, че майчинството не е част от живота, който е искала. В мемоарите си Initiales B.B. тя говори с впечатляваща откровеност за чувствата си, разкривайки, че когато забременява през 1960 г., не се чувства емоционално подготвена да има дете. Тази година тя ражда единствения си син, Никола, от брака си с актьора Жак Шариер.
Бардо описва бременността си в дълбоко тревожни термини, сравнявайки я с нещо чуждо, което расте вътре в нея, вместо с момент на радост. Тя признава, че ѝ липсва стабилност и вътрешна сила, които според нея едно дете има нужда, като пише, че се е чувствала твърде крехка, изгубена и претоварена от хаоса на славата, за да бъде майка.
Никола се ражда вкъщи в Париж на 11 януари 1960 г. След развода на Бардо и Шариер две години по-късно, законната опека се дава на бащата, макар че Никола е израснал главно при своите бащини баба и дядо. По-късно Бардо признава, че не е била в състояние да осигури емоционалната основа, която синът ѝ заслужава, като обяснява, че самата тя се е чувствала изтръгната, неуравновесена и в нужда от подкрепа.
Преди публикуването на мемоарите, както Никола, така и Шариер се опитват да блокират определени пасажи от книгата. Техните усилия се провалят и частите, в които Бардо описва сина си като източник на дълбоко нещастие, бързо стават едни от най-спорните и широко обсъждани разкрития.
В същите мемоари Бардо също открито говори за два аборта по-рано в живота си, единият от които почти ѝ коства живота. Тя разкрива, че е опитала самоубийство по време на брака си с Шариер, чувствайки се затворена, когато той настоявал да остави кариерата си, за да роди. Пише за усещането си за затвореност от собствената слава, от собственическата природа на съпруга ѝ и от житейския път, който никога не е избрала за себе си.
Последиците били тежки. Никола и Шариер съдят Бардо за нарушаване на личното им пространство — и печелят. Съдът нарежда на актрисата да плати значителна глоба, което подчертава колко дълбоко думите ѝ са наранили най-близките ѝ хора.
Въпреки години на емоционална дистанция, Бардо и синът ѝ постепенно възстановяват контакта. С времето тяхната връзка омеква и тя дори пътува до Норвегия, за да го посети. През лятото на 2024 г. Бардо споделя, че е дала обещание на Никола никога повече публично да не говори за него — обещание, което спазва до края на живота си.
Въпреки че думите ѝ остават спорни, историята на Бардо разкрива болезнена и сложна истина за славата, свободата и жената, която никога не е пасвала на шаблона, който светът е очаквал да запълни.
